Как действат ваксините

Ваксините действат, като стимулират реакция на имунната система към вирус или бактерия. Имунната система „запаметява“ тази реакция. Това позволява на организма да „запомни“ определен вирус или бактерия, за да може да се предпази от тях и да предотврати развиване на причиняваните от тях заболявания.

Повечето ваксини съдържат отслабена или неактивирана (умъртвена) форма на вируса или бактерията или малка част от тях, която не може да причини заболяване. Това са антигените.

Когато на дадено лице се приложи ваксината, имунната система разпознава антигените като чужди. Това активира имунните клетки, като те убиват болестотворния вирус или бактерия и произвеждат антитела срещу него.

Активират се също имунните клетки, наречени T-клетки и В-клетки, в кръвта, костния мозък и тялото.

Впоследствие, ако лицето бъде изложено на същия вирус или бактерия, имунната система си го „спомня“.

Тя може да произведе правилните антитела и бързо да активира правилните имунни клетки, които да унищожат вируса или бактерията. Това помага за защита срещу заболяването.

Различните ваксини предизвикват различни нива на защита. Продължителността на защитата зависи също от заболяването, срещу което тя предпазва. Някои ваксини могат да предпазват от заболяване само за кратък период от време и може да са необходими бустерни дози; при други имунитетът може да бъде за цял живот.

Ваксинацията предпазва не само хората, които са били ваксинирани. Като намалява риска от излагане на заразяване, тя може косвено да защити неваксинираните хора в общността, например деца, които са твърде малки, за да бъдат ваксинирани, или хора с отслабена имунна система.

За да има колективен имунитет (също наричан „стаден имунитет“), е необходимо достатъчен брой хора в общността да бъдат ваксинирани.

От друга страна, хората, които са добили имунитет чрез преболедуване, могат:

• да излагат други хора на заболяването
• да излагат себе си на риск от сериозни усложнения от заболяването.